Митовете в интернет или Речта за плажното масло
Откакто е измислена световната мрежа, из интернет-пространството съществуват голям брой текстове, авторството на които се приписва на една или друга известна персона. Тези текстове обаче постоянно са написани от напълно елементарни хора. Ако приемем да вземем за пример за чиста монета това, че Бисмарк е изрекъл или написал всички слова, което му се приписват, то би трябвало да заключим, че по-голямата част от живота си немският общественик е прекарал в разсъждения за Русия и Франция. Един от най-популярните и устойчово текстове от този тип, който обикаля из интернет и живее собствен личен живот, е „ Речта за плажното масло на Кърт Вонегът пред випуск ’97 на Масачузетския софтуерен институт (MIT) ”. Тази „ тирада ” е един назидателен образец за това, по какъв начин интернет е способено да сътвори измислени истории, за които множеството хора имат вяра, че са същински.
" Речта за плажното масло " e добре написан текст, само че тя в никакъв случай не е прознасяна от Кърт Вонегът и в реалност е един от ранните типичен образци за градска легенда и интернет машинация. В дните към 31 юли 1997 година във към момента примитивната мрежа на това, в което скоро ще се трансформира интернет, плъзва електронно известие. В него се твърди, че това е словото на известния публицист пред дипломиращите се от випуск '97 на MIT. " Речта " е изпъстрена с типичния за него безсрамен комизъм, което я прави още по-успешна машинация.
Измама, тъй като словото пред випуск '97 произнася на 5 юни тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан и то може да бъде открито на формалната страница на MIT. Случилото се изненадва неприятно всички, които са били уверени, че това в действителност е характерният жанр на Вонегът. Твърди се, че даже брачната половинка му Джил Кременц се е хванала на въдицата и е разпратила текста на близки и другари. Проследяването през модеми и факсове стига до оригинала – вестникарска колона на Мери Шмик в " Чикаго трибюн ". В нея тя просто размишлява по какъв начин би изглеждала речта й пред завършващи студенти, в случай че някой университет или лицей я предложения. Текстът, започващ с " Дами и господа от випуск '97, използвайте плажно масло ", е оповестена на 1 юни и в него няма и дума за MIT или Вонегът. Авторката е гневна на последвалата неразбория и безрезултатно търси кой е първоизточникът на измамата. Самата Мери Шмик е засипана със стотици телефонни позвънявания и имейли, в някои от които я упрекват, че е плагиат.
В следствие на случилото се " Вашингтон пост " написа през август 1997 година, че въпреки това да е машинация, в която никой не ти желае пари, тя е посочила, че " в киберпространството е допустимо да мамиш всички и то непрестанно ". " Към 1 август речта на Вонегът се появи тук-там като интернет страницата на списание Wired в рубриката " Цитат на деня ". " Ню Йорк таймс " отдели на новината цяла страница, " Уолстрийт джърнъл " я избра за коментар пред прегрешенията на президента Бил Клинтън, а Ей Би Си изпрати ефирен екип пред къщата на Вонегът ", споделя изданието. А в действителност самата тирада по никакъв начин не е неприятна. И дори може да се одобри за вдъхновяваща.
Реч на Кърт Вонегът пред випуск ’97 на Масачузетския софтуерен институт:
„ Дами и господа, мажете се с плажно масло! Ако би трябвало да ви предожа единствено един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло. Дългосрочната изгода от използването му е потвърдена от учените, до момента в който останалата част от препоръките ми не се базират на друго, с изключение на на персоналния ми опит. Ще ви ги кажа в този момент.
Радвайте се на силата и хубостта на младостта си. О, в действителност, както и да е! Вие ще разберете силата и хубостта на младостта си, едвам когато те към този момент са избледнели. Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си фотоси, ще си припомните по метод, който в този момент не можете да си визиите, какъв брой доста благоприятни условия е имало пред вас и какъв брой необикновено сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкоз дебели, колкото сте си мислили.
Не се тревожете за бъдещето. Или пък се тормозете, само че знайте, че терзанието ви ще бъде от изгода не повече от дъвченето на дъвка по време на решение на уравнение по алгебра. Истинските проблеми в живота ви ще бъдат неща, които в никакъв случай не са минавали през разтревожения ви разум. От този тип неща, които ви поразяват в 4 часа следобяд в някой ленив вторник.
Всеки ден правете нещо, което ви плаши. Пейте. Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце. Не си губете времето в ревнивост. Понякога ще бъдете в настигаща позиция. Надпреварата е дълга и в последна сметка е единствено със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако съумеете, кажете ми по какъв начин сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения. Протягайте се. Не се чувствайте отговорни, в случай че не знаете какво да вършиме с живота си. Някои от най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20-годишна възраст какво ще вършат с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни, които познавам, към момента не знаят.
Вземайте доста калций. Бъдете деликатни с коленете си. Ще ви липсват, когато към този момент ги няма. Може би ще се ожените, може би не. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на 75 годишнина от сватбата си. Каквото и да се случи, не сe поздравявайте или самообвинявайте прекалено много. Вашият избор е на половина шанс. Както и изборът на всеки различен човек. Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможен метод. Не се опасявайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който в миналото сте имали.
Танцувайте, даже в случай че единственото място, където го вършиме, е вашият хол. Четете упътванията, даже да не ги следвате. Не четете списания за хубост – единствено ще ви накарат да се чувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат вечно. Бъдете благи с братята и сестрите си. Те са вашата връзка с предишното и хората, които е най-вероятно да ви останат правилни и да бъдат до вас в бъдеще.
Поживейте в Ню Йорк, само че го напуснете преди да ви направи прекомерно груби. Поживейте в Калифорния, само че я напуснете преди да ви направи прекомерно мекушави. Работете настойчиво да запълните разликите между тях в географското разположение и метода на живот. Колкото повече остарявате, толкоз повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на млади години.
Пътувайте. Приемете някои безконечни истини: Цените ще се покачват. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете. И когато това се случи, ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били търпими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните хора.
Уважавайте възрастните. Не очаквайте някой да ви оказва помощ. Може би ще имате поверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но в никакъв случай не можете да знаете по кое време този източник ще се изчерпа. Не прекалявайте с третирането на косата си или на 40-годишна възраст тя ще наподобява все едно, че сте на 85.
Внимавайте чии препоръки приемате, само че бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Отдаването на препоръки е тип изваждане на предишното от мястото му, забърсване на предишното, боядисване на грозните му елементи и преправяне, с цел да се показа то с по-висока стойност.
Но, имайте ми религия за плажното масло. ”*
Инфо: www.dnevnik.bg
